„Дяволски мост“ – с. Железница (2 1/2 часа)
Изключително лесен и достъпен за всякакви възрасти маршрут. Нормален ход на
40-годишни нетренирани, но не и дебели, хора отнема около 2 часа. С по-дълги почивки
за разглеждане може да стигне и до 3. Има изкачване около 10 минути, след което
се върви по равно. Минава се през минерален извор и нещо като басейн с
минерална вода – може да си носите бански. Няма някакви умопомрачителни гледки,
но пътеката е през много приятна широколистна гора и през по-голямата част от
маршрута се върви покрай река. За бране има много коприва, горски ягоди и малко
от другите зеленажи.
Тръгва се с автобус №3 и се слиза на спирка „Дяволски мост“. Това е втората спирка след Кокалянското ханче. Внимавайте да не я изпуснете, защото автобусът не спира там, освен ако няма индикации, че има желаещи за слизане.
Веднага ще видите моста пред вас. Малката пътека вдясно води до с.
Кокаляне, а голямата права пътека / път направо е задънена улица. Следователно
избирате пътя вляво и след десетина метра виждате табелката за Кокалянския манастир.
Пътеката е доста стръмна в началото. Това е най-изморителната част от маршрута, но става въпрос за няма и десетина минути; останалото е съвсем равно. Скоро стигате разклон. За Кокалянския манастир се продължава направо, а за с. Железница трябва да изберете дясното разклонение. Към пролетта на 2019 година имаше табелка. Следвате бяло-синьо-бялата маркировка, която е поставена на доста видими места по целия маршрут.
Пътеката е доста равна и удобна. Едва след около час път, преди реката (май Ведена се казва), за малко се стеснява и ако сте на възраст е хубаво да внимавате да не се подхлъзнете. Преминавате реката през бетонен мост и продължавате напред.
Почти веднага се озовавате на добре асфалтиран път насред гората. Пътят е тесен и заграден от растителност, а реката остава да бучи вляво. Оттук насетне, чак до с. Железница, водата е все от лявата ви страна.
Продължавате все напред и след около час стигате друг, този път по-малък, мост. Ако искате да видите минералната баня или да си налеете леко топла минерална вода, трябва да преминете по него. Веднага ще видите тръбите и порутената сграда строена по времето на лошия комунизъм, когато здравеопазването и образованието бяха безплатни, но гадовете ни изтезаваха без банани. Може дори да се топнете в нещо като мини басейнче в малко по-запазената част от съборетината. Ако подминете банята и продължите след нея, скоро ще стигнете до по-съвременни каменни/бетонени корита с минерална вода, където също може да се топнете. Минералната вода там била добра за червата и изобщо храносмилането.
За самото с. Железница се продължава по асфалтирания път, който е вече доста по-широк. До селото има около 30 минути.
След като влезете в самото село, имате още около 15 минути до центъра. Трябва да завиете вдясно на второто кръстовище и да вървите все напред. Излизате на чисто и спретнато мегданче, откъдето минават автобуси 69, 70 и 98. Автобус №70 по-добре да не се чака, но останалите са начесто.
Хапването в с. Железница става в ресторантчето вдясно от спирката (когато сте с гръб към нея). Ресторант „Витоша“ се казва.
